Речник на Патриарх Евтимий
наскот
наскот
-наскоѫ
-наскош
св
(1)
Скоча; нахвърля се.
Рмлѣнѡм бѡ тогда благополꙋно врѣмѧ ѡбрѣтшмь лютѣ сꙋровѣ наскѡвꙿшмь, бѣдѫ нестръпмѫ Гръьстѣй твѡрѣхѫ власт
Филот
95.22