Речник на Патриарх Евтимий
непрѣходмъ  
непрѣходмъ -ꙑ прил (1) Непреходен, безкраен. Тъїю бѡсъпротвное добрѡмꙋ сконавает се, єгоже ст(ь)ствоѡтнѹдь непрїетно ст(ь) горꙿшаго, къ непрѣходмомꙋ же  необьдръжномꙋ благѹ проꙁыдеть I Никод 220.7