Речник на Патриарх Евтимий
ненакаꙁанъ
ненакаꙁанъ
-ꙑ
прил
(1)
ненакаꙁан
Като същ. м. мн. Необразованите, невежите.
наѹат ненакаꙁаных твомь бож(ь)стъвнымь послѣдоват пѫтемь
Филот
97.31