Речник на Патриарх Евтимий
наѧлообраꙁьнъ  
наѧлообраꙁьнъ -ꙑ прил (2) Като същ. м. ед. Първообраз, т.е. Бог.  ꙗко въ ꙁръцалѣ  ѡбраꙁѣ рад свое доброты къ наелоѡбраꙁномꙋ блюдѹщ I Никод 217.9 свойстьвно же нѣкако богѹ ловѣьство, ꙗко носеще въ себѣ наелоѡбраꙁномꙋ подражанїе I Никод 220.10