Речник на Патриарх Евтимий
вѣтрьнъ
вѣтрьнъ
-ꙑ
прил
(2)
Който се отнася до вятъра.
Бож(ь)ствнаго дѹха свѣтлнкь твою ѡꙁарѣеть стьꙁꙋ, вь дыханїхь вѣтрьнх мрскые бꙋре сьблюде себе недрѣманно
Теоф
271.12
бѹрꙗ вѣтрьна
Силна буря, бурен вятър.
въшъⷣш бѹра вѣтрьнаа раꙁвѣа прахь на въꙁдꙋхь
Нед
607r.18