Речник на Патриарх Евтимий
вѣнььнкъ  
вѣнььнкъ -а м (3) Който е увенчан, коронован. Сего рад н(ы)нѣ нашего вѣненка съ свѧтым, ꙗко свѧта похвалѣемь, съ праведным ꙗко праведна, съ страдалцы ꙗко страдалца, съ цѣломѫдрым ꙗко цѣломѫдръна, съ вѣненкы ꙗко вѣненка Мих 179.26, 179.29 (2)