Речник на Патриарх Евтимий
вꙑсоковрьхъ
вꙑсоковрьхъ
-ꙑ
прил
(1)
Който е с висок връх.
Дрѣво вь стнꙋ ꙗв се высоковрьхое, плѡды добродѣтелным спльнено
Теоф
269.11