Речник на Патриарх Евтимий
вьсенаротъ  
вьсенаротъ -ꙑ прил (2) Нарочен, специален. Прспѣ свѣтлаа  вьсенаротаа паметь Ѳеѡфаны Теоф 256.17 молш прлежно ѡ поющїхь твой вьсенаротый  свѣтлый же праꙁднкь ꙁбыт се ѡт лютых находещїх  бѣд же  скрьбей Теоф 257.5