Речник на Патриарх Евтимий
вънт
вънт
-вънѭ
-външ
св
(1)
Причисля, включа някого в някакво число, брой и под.
Мнѡгы же побѣды на бранех покаꙁа раꙁлных, а рад сего въ вѡеводскый вънень бываеть санъ
Мих
173.20