Речник на Патриарх Евтимий
вънѣшьнь
вънѣшьнь
-
прил
(6)
Външен.
ѡт вънѣшныѧ страны свѧтый потїрь цѣловавь, прꙁывает пакы дїакѡна
ЛЙЗ
303.18
// Прен. Плътски.
Елко вънѣшны нашь л͠кь растлѣвает се, толко вънѹтрьнї ѻбнавлꙗет се д͠нь д͠не
Нед
609v.25
вънѣшьн
Като същ. м. мн. Тези, които стоят отвън.
пршед дїакѡн блꙁь свѧтых дверей, покаꙁѹет съ ѡрарем свомь къ вънѣшнмь, глаголѧ велегласно: въ вѣкы вѣкѡм
ЛЙЗ
292.8
Поѫщм же вънѣшнмь трїсвѧтое, дїакѡн стоть блꙁѹ їереа
ЛЙЗ
292.10
самь ѹбо дїакѡн въꙁмет свѧтый потїрь , обращꙿ сѧ къ ꙁападѡм, покаꙁѹѫ его къ вънѣшнмь
ЛЙЗ
304.7
вънѣшьнꙗꙗ
Като същ. ср. мн. Външните (мирските) неща.
рад сего, себе блюдѹщ, єже мать. любть, єже хощеть, мать, нтоже ѡт вънѣшнхь въ себе прїемлющ
I Никод
218.17