Речник на Патриарх Евтимий
вънѫтрьнь  
вънѫтрьнь - прил (5) Вътрешен. вѣм бѻ ꙗко ꙁакѻнь д͠ховꙿнь ⷭ . , съслажⷣае се ꙁакѻнꙋ б͠жїю по вънѹтрьнмꙋ л͠кѹ ИМ 166r.11 Елко вънѣшны нашь л͠кь растлѣвает се, толко вънѹтрьнї ѻбнавлꙗет се д͠нь д͠не Нед 609v.26 ѹѻлѹсїан же тъ бѣ. мѹжь ꙗрь  жестоаш. жестокꙿ бо нѣкы бѣше  гѹбтель,  вънѹтрьнною срⷣнѹю лютость ѻесныⷨ жестоьствѡⷨ наꙁнаменѹе, люто подааше свое ꙁлобы ꙁрещїмь ѻбленїе Нед 608v.11 вънѫтрьнее Като същ. ср. ед. Вътрешност. свѧщенньскама премлемѫ рѫкама  въ вънѫтрънее ꙁавѣсы въводмѫ, деже архїєрей єдноѫ въхождааше лѣта Мих 171.15 вънѫтрьнꙗꙗ Като същ. ср. мн. Вътрешности. єдна бо ражⷣеженнаго желѣꙁа сквара, ꙗкоже млънїа въшьⷣш моꙁгѹ въ вьнѹтрьнꙗа, въсего того ѹмрьщьвлꙗеть Нед 609v.19