Речник на Патриарх Евтимий
вълват
вълват
-вълваѭ
-вълваеш
несв
(5)
Наливам.
Вълїваеть кто єже о толѣ стѣйше вно, дондеже въ своемь прѣбывает ст(ь)ствѣ, благопотрѣбно въсѣмь ст(ь)
I Никод
210.6
Дїакѡн же, дръжѫ лѣвоѫ рѫкоѫ свѧтый потрь, вълваеть топлотѫ доволно
ЛЙЗ
302.14
Таже вълваеть тѡплотѫ, глаголѧ: Тѡплота, дарь свѧтаго дѹха, амн
ЛОглаш
388.8
Същото значение и в
ЛЙЗ
286.19.