Речник на Патриарх Евтимий
въꙁгласт  
въꙁгласт -въꙁглашѫ -въꙁгласш св (13) За свещеник – тържествено издигам гласа си по време на молитва, богослужение; тържествено съобщя, проглася нещо. Іерей въꙁгластъ: Ꙗко подобаетъ т въсѣка слава ЛЙЗ 290.16 Іерей же, ... станет прѣд свѧтоѫ трапеꙁоѫ,  ꙁрѧ къ ꙁападѡм въꙁгласт: Прѣмѫдрѡст(ь) прѡст, ѹслышм свѧтаго еѵаг͠гелїа. ЛЙЗ 293.28 Воꙁгласлъ ес намь бож(ь)ственнаѧ  спастелнаѧ словеса Яков 314.3 Същото значение и в ЛЙЗ 298.12 298.22 299.5 299.8 300.3 300.7 300.23 301.28 301.33 305.4.