Речник на Патриарх Евтимий
врѣменьнъ
врѣменьнъ
-ꙑ
прил
(1)
Временен.
бѣше хлѣбъ ѡнь, єгоⷤ х͠с въ врѣме ѻнѡ тѣсноты рад врѣменные въꙁемь
ИМ
169v.6
дарꙋй мь въ мѣсто ꙁемныхь небеснаа, въ мѣсто врѣменных вѣнаа
ЛОглаш
383.20