Речник на Патриарх Евтимий
врѣдовьнъ  
врѣдовьнъ -ꙑ прил (1) Вреден, нанасящ вреда.  самоннаа дѣанїа. ꙗже ѡт свое вол нанаемаа, ꙗко врѣдовна  прѣлъст податна, ѡт цр(ъ)кве ѡтсѣкоше Кипр 228.10