Речник на Патриарх Евтимий
веерьнь  
веерьнь - прил (5) Вечерен. Геѡргі̇ же нѣкто ѿ нⷯ, мѫⷤ бл͠гогѡвѣнъ  х͠ѡлюбвъ въ дѡмꙋ своемъ сы, вь веерныѧ асы ꙗкоⷤ ѡбыа емꙋ бѣ мл͠твѫ творт на мл͠твѫ себе вьдаⷭ,  прїлежныѧ къ б͠ꙋ молбы творѣше ѻ вьсемь своеⷨ дѡмꙋ Петк 79r.7 Молтвы веернѧѫ: Благословень ес, господ боже, въседръжтелю, съвѣдый ѹмь ловѣь  вѣдый, хже трѣбѹемь, бѡлее же, хже просмь л раꙁꙋмѣемь СВВ 391.1  по еже положт свѧтыѫ дары на свѧтѣй трапеꙁѣ дїакѡн: спльнмь веернѧѫ нашѫ молтвы къ господꙋ СВВ 398.18 Същото значение и в СВВ 390.16. веерьн въходъ Символично действие по време на литургия или на вечерна служба, при което свещенослужителите излизат от олтара през северната врата и влизат през централната; вход. ꙗко да по єже въ веерь сѹбѡтный свещенных къ ѡлтарѹ въходѹ, по дръжещомѹ обыаю, нкомѹже колѣнѹ прѣкланꙗт даже до ѹтрьнꙗго недѣлнаго веера, въ нмꙿже по веернмь въходѣ пакы колѣнѣ прѣкланꙗюще, сце молтвы господев прносмь Кипр 229.25