Речник на Патриарх Евтимий
велколѣпъ
велколѣпъ
-ꙑ
прил
(1)
Великолепен, прекрасен, изпълнен с величие и красота.
Воꙁгласъ: даждь намъ еднѣм ꙋсты еднымь ср(ъ)дцемъ славт воспѣват пре(ь)стное велколѣпое мѧ твое, отца сына свѧтагѡ дѹха, н(ы)нѣ прснѡ
Яков
327.31