Речник на Патриарх Евтимий
ꙁлатоѹстъ  
ꙁлатоѹстъ -ꙑ прил (7) Който има златни уста, златоуст; прозвище на константинополския патриарх Йоан (ок. 349–407). Таже апⷭлѹ павлꙋ  б͠гословꙋ грїгорїю велегласно въꙁывающеⷨ, древнꙗа ммодоше  се быше вьса нова.  ꙁлатоꙋстоꙷ гл͠ющꙋ ѻ ветхѡⷨ ꙁаконѣ  новѡⷨ ИМ 169r.27 Глаголть бѡ бож(ь)ствный Ꙁлатоѹсть въ словѣ же о свещенньствѣ Кипр 233.22 Бож(ь)стꙿвнаа слꙋжба їже въ свѧтыхъ ѡтца нашего Іѡанна Ꙁлатоꙋстаго, архїепскопа Константнѣ града СЙЗ 357.2 Същата употреба и в ЛЙЗ 286.31 ЛОглаш 374.4 Яков 317.23 330.25.