Речник на Патриарх Евтимий
ꙁаконоположьнкъ
ꙁаконоположьнкъ
-а
м
(1)
Този, който установява, полага закони, законодател.
Аще древнꙗаго ꙁавѣта ꙁаконоположнкь ⷭ лꙋкавы, Какѡ х͠с г͠лть спытꙋте псанїа ꙗко въ нхь ѡбрещете жвѻть вѣны
ИМ
167r.23