Речник на Патриарх Евтимий
ꙁавстьнкъ  
ꙁавстьнкъ м (1) Завистлив човек, завистник. нъ же прсно добрыⷨ ꙁавстнкь гръдостїю въꙁвысв се, пръвые єго ꙁлобы къꙁнь покаꙁа. не могы ꙁрѣт въ таковыⷯ толкыⷯ б͠лгыⷯ кыпеща л͠ка Нед 608r.1