Исторически речник
военаѧльнкъ
военаѧльнкъ
-а
м
Военачалник, пълководец
Вонаелнц же ц͠ра ꙗко сїа вѣщающа слышавше, послѣднꙗа дышѹща вдѣвше, плаа рыданїа въплъ въсь спльнꙗаше въꙁдѹхь
Конст.
438r.19.