Исторически речник
владꙑьнъ
владꙑьнъ
-ꙑ
прил
притеж
Божи, на Господа
Послѣдѹаше бѡ въ семъ владыномѹ гласѹ, велѧщомѹ: Егда въсѣ сътворте повелѣнаа вамъ, глаголте, ꙗко непотрѣбн раб есмы
ЙР
14.30.
Стѡахѫ ѹбо аг͠гел, невдмо поьст дръжѫще, владыка раба въꙁмагааше, ꙁрѧ свомь владынымь обложма того о ловѣцѣх ловѣколюбїемь
Мих.
177.27.
тако престт се бож(ь)ствнымь страшным тайнамь, нъ съ таковою вѣрою, ꙗкоже самѹю владынѹю сънѣст плъть кръвь вѡдѹ
Кипр.
234.22.