Исторически речник
владꙑьнъ  
владꙑьнъ -ꙑ прил притеж Божи, на Господа Послѣдѹаше бѡ  въ семъ владыномѹ гласѹ, велѧщомѹ: Егда въсѣ сътворте повелѣнаа вамъ, глаголте, ꙗко непотрѣбн раб есмы ЙР 14.30. Стѡахѫ ѹбо аг͠гел, невдмо поьст дръжѫще,  владыка раба въꙁмагааше, ꙁрѧ свомь владынымь обложма того о ловѣцѣх ловѣколюбїемь Мих. 177.27.  тако престт се бож(ь)ствнымь  страшным тайнамь, нъ съ таковою вѣрою, ꙗкоже самѹю владынѹю сънѣст плъть  кръвь  вѡдѹ Кипр. 234.22.