Исторически речник
владомъ
владомъ
-ꙑ
прил
Като същ. м. мн. Подвластни, поданици
кнѧꙁѧ же владѡмыѫ, цр(ъ)кѡвнкы же вѡны въсѧ кꙋпнѡ, же въ градѣ семъ нашемъ жвѫщѫѧ, млостїѧ щедротам твом посѣт
МЕп.
342.25.