Исторически речник
вдѣньнъ  
вдѣньнъ -ꙑ прил вдѣньное Като същ. ср. ед. Видяното, онова, което е видяно Дн͠ев же абїе наставшѹ, съ многою радостїю цр͠ь вдѣнное сладцѣ дрѹгѡмь съповѣда Конст. 426r.36. Аще бѡ же на поꙁѡрщ бѡрѧщїм сѧ, єгда прѡтвѧщх сѧ тѣмь нꙁлѡжѧть, о єдномь побѣжден юдм сѧ  вдѣнное въсѣмь съкаꙁѹемь съ мнѡѕѣмь ѹдвленїемь, много пае семѹ добломѹ страдалцѹ , въ правдѫ рещ, кромѣ кръве мѫенкѹ достоть юдт сѧ ЙП 184.3. вдѣньнаꙗ Като същ. ср. мн. Видените неща, виденията Вь нощ же то, нѣкаа ѿ бл͠гѡгѡвѣнныⷯ женъ єѵ̈фѵмїа то проꙁванїе, поⷣбно томꙋжⷣе вдѣнїꙋ вдѣнїе вдѣ,  ѻбѡ на ꙋтрїа въсѣмь подрѡбнꙋ вдѣннаа скаꙁашѫ Петк. 79r.29.