Исторически речник
велколѣпъ  
велколѣпъ -ꙑ прил Великолепен, прекрасен, изпълнен с величие и красота Воꙁгласъ:  даждь намъ еднѣм ꙋсты  еднымь ср(ъ)дцемъ славт  воспѣват пре(ь)стное  велколѣпое мѧ твое, отца  сына  свѧтагѡ дѹха, н(ы)нѣ  прснѡ Яков 327.31.