Исторически речник
велкоментъ  
велкоментъ -ꙑ прил Известен, прославен, прочут  прїдоше въ велкоменты градь мⷭца маїа а͠і.  бжⷭтвнѹю съвръшвше въс кѹпно слѹжбѹ Конст. 431v.4. Іерей молтвꙋ входа: Боже вседержтелю, велкоменте господ, ...просмь  молмъ твою благость Яков 311.22. Молтва: Боже, оте господа  бога  спаса нашегѡ Ісѹса  Хрста, велкоменте господ  владыко всѧескхъ, ... прїм  наша дѹшы  тѣлеса ѡст Яков 328.8.