Исторически речник
жводавьць  
жводавьць м Този, който дава живот (за животворящия кръст) то повелѣвающа въ ієрⷭлмь пот,  же ѿ іѹде ꙁавст рад съкръвены жвоносны гробь  с͠тѣшаа мѣста съ жводавцемь крⷭтѡмь прлежно ꙁыскат Конст. 433v.5 Слѹхѹ же ѻ семь по въсѹдѹ пронесꙿшѹ се, мнѡжьства мнѡга нарѡды събраше се на вдѣнїе жводавца крⷭта Конст. 434r.2.