Исторически речник
жводавьць
жводавьць
-а
м
Този, който дава живот (за животворящия кръст)
то повелѣвающа въ ієрⷭлмь пот, же ѿ іѹде ꙁавст рад съкръвены жвоносны гробь с͠тѣшаа мѣста съ жводавцемь крⷭтѡмь прлежно ꙁыскат
Конст.
433v.5
Слѹхѹ же ѻ семь по въсѹдѹ пронесꙿшѹ се, мнѡжьства мнѡга нарѡды събраше се на вдѣнїе жводавца крⷭта
Конст.
434r.2.