Исторически речник
ꙁѣльнъ  
ꙁѣльнъ -ꙑ прил Много голям, много силен, много тежък (за болест) Сїа же ꙗко слꙑшавь самодръжець, мнѣше себе по нб͠с лѣтат,  ѿ ѕѣлнꙑѫ не мѣаше камо дѣнѫтⷭ радост Петк. 80v.7. нѣкоторо бо ѿ наротꙑхь жень  бл͠городнꙑхь недѹгѡⷨ съдръжмѣ ѕѣлнꙑⷨ  до конца жвѡта ѿаанѣ  послѣднꙗа дꙑшѹщ Конст. 433v.33. Въ стнѹ бо ѕѣлное раꙁдрѣшенїе правлѡмь, пае же  єѵаг͠гелїю не двоебранꙑе н(ꙑ)нꙗ  троебранꙑе, нъ  блѹднкꙑ вѣнават се ѡт свещеннкь сътвор Антим 249.3.