Исторически речник
ꙁьртельнъ  
ꙁьртельнъ -ꙑ прил Съзерцателен ꙁьртельное Като същ. ср. ед. Съзерцателност Не къ семѹ, рее, онѡ реемь, ꙗко ѹма ꙁртелное же  раꙁсѹдтелное свойствьно ст(ь) боговднꙑе дѹше, єлма  бож(ь)ствное въ схь раꙁѹмѣваемь І Никод. 216.23.