Исторически речник
ꙁълославьнъ  
ꙁълославьнъ -ꙑ прил Който има лоша слава; злословен; еретически ѹе  накаꙁѹе вьсе же поⷣ нмь люд, бл͠гоьствꙑⷯ дръжат се велѣнї. ꙁлославнꙑх же ѹдалꙗт се єресе  тѣⷯ ѿбѣгат ИМ 172v.28. Накаꙁа же свое с͠нꙑ бл͠гоъствꙑе дръжат се вѣрꙑ, ꙁлѡславнꙑе же догматꙑ до конца ѿвращат се. Конст. 437v.7.  се же юднѣйше, ꙗко не тъїѫ ꙁлославнꙑх шѫтанїа, раꙁлнѣ на православнѫѧ ѹхꙑщреннаа вѣрѫ ЙП 184.8. ꙁълославьн Като същ. м. мн. Еретици Ѿвѣща с͠тꙑ г͠ла къ нмь г͠л. вамь ꙁлославноⷨ сѹщеⷨ, ѿ кѹдѹ мате покаꙁат ꙗко сергїе ѡнь православнь бѣ,  х͠а рад пострада ИМ 171r.5. Б͠ъ же свое ѹпрѣмѹдр ѹгоднкꙑ съ б͠голюбьꙁнꙑⷨ цр͠емь, къ ꙁвѣщенїю нашее б͠лгоъствꙑе вѣрꙑ, въ стѹдꙿ же  поношенїе вѣно ꙁлославнꙑⷯ  невѣрнꙑⷯ Конст. 431r.5. єресемь посѣкателѣ, стнѣ въꙁдѣлателѣ, сꙑрꙑмь ꙁастѫпнка, ѡбдмꙑмь помощнка, ꙁлославнꙑх прогонтелѣ, православнꙑх побѡрнка ЙП 201.18.