Исторически речник
ꙁълобьнъ  
ꙁълобьнъ -ꙑ прил Който е изпълнен със зло, лош, зъл Понеже ꙁ наѧла наѧло, ꙁлобнꙑ꙼ врагъ, ꙁавстїѫ ѡкрадень бꙑвь, не сътръпѣ пръвааго ловѣка въ ра прѣбꙑват , своѫ ꙁлобѫ не мꙑ како ꙁлїат Филот. 79.3. ꙗкоже ѕвѣрїе неѹкрѡтмї, въселеннѫѧ въсѧ обхѡдѧть  же тѣх съвѣтѡмь покарѣѫщѫѧ сѧ ловѣкꙑ потꙑкаѫть  нꙑх въ рѡвь ꙁлобнꙑй порѣват  тѣм въсѧ своѫ волѧ съвръшаѫть ЙП 184.14.