Исторически речник
ꙁемльнъ
ꙁемльнъ
-ꙑ
прил
1. Който се отнася до земята, земен, поземлен, на земята
Дарꙑ же велкꙑ стежанїа ꙁемльнаа доволно цр͠квамь даат ꙁавѣща
Конст.
428r.14.
тѣмже б͠гоѡ͠ць д͠вдь ѻбрадованнѣ нѣкако въсе ꙁемльнꙑе съꙁꙑваеть къ веселїю конце въпїе • въс єꙁц въсплещате рѹкам
Конст.
433r.33.
ходеще въ млотех въ коꙁїахь кожахь. скръбеще оꙁлоблн, въ врътьпохь обтающе пропастехь ꙁемльнꙑхь
Кипр.
235.27.
2. Преходен, смъртен, земен
Аще нбⷭнꙑ л͠кь бѣ ємѹⷤ по съставѹ слѻво съедн се, не б тлѣнꙿнь съмрьтꙿн ꙁемльⷩ. нбⷭнї бѡ жтел, нетлѣнн сѹⷮ бесмрьтн
ИМ
165v.13.
Прѣжде вѣнаго покоа покой не ай прѣжде вѣнꙑх благь ꙁемльнꙑх не прїемл
Кипр.
236.10.
Сѣмена небеснаго плодоношенїа вь мьшелех ꙁемльнꙑх благовѣрно вьꙁрастт вьꙁможе плѡд бож(ь)ствнꙑх мнѡжьства
Теоф.
269.26.
ꙁемльн
Кат същ. м. мн. Земните обитатели, хората
ꙁемльное ѹбѻ тѣло на ꙁемл, ꙁемльнꙑмь съроднꙑмь ѻстав
Конст.
438r.35.
єгда же слава въ вꙑшнхь слꙑша се на ꙁемл мрь, ѡт тол небесна съ ꙁемльнꙑм смѣсше се
І Никод.
212.9.
Сего рад благословт те богь вь вѣкꙑ. Гредѣте, ѡ ꙁемльнї, сьтецѣм се ѹсрьдно порьпст облно юдеса бож(ь)стьвнаа Ѳеѡфанꙑ царце
Теоф.
256.14.
ꙁемльнаꙗ
Като същ. ср. мн. Земните неща, земното
въспоте г͠в пѣснь новѹ. въспоте раⷣуте се поте ꙗко двна сътвор г͠ь. ꙗко с͠тѹю прослав. въсплещте рѹкам. лкь съетате. ѿ ꙁемльнꙑⷯ въꙁвꙑсте се. на н͠бса мꙑслїю прѣдѣте
Нед.
611r.38.
Аще прлѣпш се господев въседѹшьно. любовїю вѣрою, въ скорѣ тебе ѡт ꙁемльнꙑхь въꙁвꙑсть
Кипр.
236.24.