Исторически речник
ꙁаконоположьнкъ  
ꙁаконоположьнкъ -а м Този, който установява, полага закони, законодател Аще древнꙗаго ꙁавѣта ꙁаконоположнкь ⷭ лѹкавꙑ, Какѡ х͠с г͠лть спꙑтѹте псанїа ꙗко въ нхь ѡбрещете жвѻть вѣнꙑ ИМ 167r.23.