Исторически речник
евноме  
евноме -ꙗ м ЛИ Евномий – еретик, водач на аномеите, противник на определението за Светата Троица проклнат же въсе єреткꙑ. арїа г͠лю  евнѻмїа • савелїа же  македонїа. аполнарїа  ѻргена,  съпсанїа хь ИМ 164r.13.