Исторически речник
аполнаре  
аполнаре -ꙗ м ЛИ Аполинарий Лаодикийски, живял през ІV в., обявен за еретик на Втория вселенски събор проклнат же въсе єреткꙑ. арїа г͠лю  евнѻмїа • савелїа же  македонїа. аполнарїа  ѻргена,  съпсанїа хь ИМ 164r.14.