Исторически речник
адамантъ
адамантъ
-а
м
Скъпоценен камък, елмаз, диамант
ꙗкоже нѣкꙑй камень твръд въсѧ прхѡдѧщѧѧ на нь влънꙑ раꙁбваѧ ѡтражаѧ, л, стннѣе рещ, ꙗкоже адамантъ не ѧть бꙑвааше нкаковѣмь желѣꙁомь
ЙР
9.23.
Нѫ адамантъ дѹшеѫ, Іѡаннъ, нкакоже ѧть бꙑвааше того къꙁньм
ЙР
12.15.
недѣлꙗ въ мⷱнцахь прѣхвалнаа ... тръпѣнїа стлъпь. ѻд͠шевлннꙑ адаманть
Нед.
604v.19.