Исторически речник
грабтель  
грабтель -ꙗ м Грабител, похитител жестокꙑм  досадтелнꙑм стрѣлам срⷣца хꙑщнкѡⷨ  грабтелмь ѹꙗꙁвѣаше, тъще се въсѣхь въ б͠жї страхь првест Конст. 436r.29.