Исторически речник
голѫбца
голѫбца
-ѧ
ж
Гълъбица, женски гълъб. Прен.
дѡбрѣ прїде х͠ва краснаа невѣстѡ. стаа гѡлѫбце поꙁлащеннаа с͠тмь дх͠омь
Петк.
81r.1.
недѣлꙗ въ мⷱнцахь прѣхвалнаа • ꙁⷱа́ х͠ѹ ѹневѣщенаа д͠ва • нескврьннаа голѹбца • бжⷭтвнꙑ дѡмь • добродѣтѣл хранло
Нед.
604v.16.
Хрстова рабо, несквръннаа невѣсто, стаа голѫбце, дѹха свѧтаго обтѣл, Хрстѹ рателнце. пѹстꙑпнаа грълце
Филот.
94.4.