Исторически речник
глаголаньнъ
глаголаньнъ
-ꙑ
прил
Като същ. ср. Казаното
ꙗко прѣжде къ мѹжѹ желанїа, Данїлѹ, посланѹ бꙑвшѹ по семь къ ꙁахарї, єгоже неглаголанїемь повнѹ вѣроват глаголаннꙑмь ѡт нго
І Никод.
212.15.