Исторически речник
глаголаньнъ  
глаголаньнъ -ꙑ прил Като същ. ср. Казаното ꙗко  прѣжде къ мѹжѹ желанїа, Данїлѹ, посланѹ бꙑвшѹ  по семь къ ꙁахарї, єгоже  неглаголанїемь повнѹ вѣроват глаголаннꙑмь ѡт нго І Никод. 212.15.