Исторически речник
гадань  
гадань -ꙗ ср 1. Гадание, загадка; мираж н͠нѣ бѡ не ꙗⷦⷦ ꙁръцалѡмь гаданїемь ꙁрш єгѡⷤ вьꙁжⷣелѣла ес х͠а. нѫ лцемь кь лцѹ стѣ събесѣдѹеш емⷹ. Петк. 82v.16. ꙗко мⷺе дръꙁновенїе къ б͠ѹ, съ вꙑше наꙁра наⷭ. бѡ н͠нꙗ раꙁⷣрѣшьшем се ꙁръцалѡⷨ  гаданїѡⷨ, стѣ ꙁрш с͠тѹю трⷪц. ИМ 174v.9.  тѣло ѹбо свое ꙗкоже ꙁалѡг полагаеш ꙁде, дѹхом же небеснꙑѧ наслаждаеш сѧ красѡтꙑ, не ꙁръцаломь  гаданїемꙿ, нѫ лцемь къ лцѹ своего ꙁрш женха. Филот. 98.3. 2. Прорицание, предсказание нѫ онъ ѹбѡ сѣн  гаданїѹ слѹжааше; съ же самой стнѣ агнъца божїа. ЙП 200.2.