Исторически речник
месалиани  [+]
NmosNmgsNmdsNmasNmEsNmis
месалианнъ, месалианньмесалианнамесалианнѹмесалианнъ, месалианньмесалианнамесалианномь, месалианномъ
NmlsNmvsNmopNmgpNmdpNmap
месалианнѣмесалианнемесалианемесалианъ, месалианьмесалианемъ, месалианемьмесалианꙑ
NmipNmlpNmOuNmGuNmDu
месалианꙑмесалианехъ, месалианехь---
месалиани -ъ, м Само мн. Месалиани, последователи на месалианството, християнска ерес от IV в., осъдена от V Вселенски събор. Наречени още евхити и евхитиани. събьрана цркꙑ вѣрѹмъ• ꙗкоже  велкаа свѣтла•  ѹтеле стнꙑ• атанасъ• васль• гргоръ•  ѡанъ•  курлъ алексан͗дрꙗ• велкаго града•  не мѹдрѹѭщхъ сце• отъметамъ•  проклнамъ• съ подъѱанꙑм ресьм• въꙁнкъшм•  по пршьствь гн• въ раꙁлнаа мена• хъже мена сѫть с• а смонан: ... нⷴ месалан же  ухт: ПА 301с Изч ПА нвб месалианец, месалианин ОА, РБЕ.