Исторически речник
арианитъ  [+]
NmosNmgsNmdsNmasNmEsNmis
арианитъ, арианитьарианитаарианитѹ, арианитоварианитъ, арианитьарианитаарианитомь, арианитомъ
NmlsNmvsNmopNmgpNmdpNmap
арианитѣарианитеарианит, арианитовеарианитъ, арианить, арианитовъ, арианитовьарианитомъ, арианитомь, арианитовомъ, арианитовомьарианитꙑ, арианитовꙑ
NmipNmlpNmOuNmGuNmDu
арианитꙑ, арианитовꙑ, арианитъмарианитѣхъ, арианитѣхь, арианитохъ, арианитохь, арианитовохъ, арианитовохьарианитаарианитѹарианитома
арианитъ -а, м Арианин, последовател на арианството, християнска ерес, разпространявана от Арий [IV в.], осъдена от I и II Вселенски събор. пршеⷣшмⸯ бѡ нѣкымъ ногда къ немѹ, арїантомъ. расѫдвъ  раꙁѹмѣвъ неювъствѹѫщѫ. ѿгнавъ съ горы гл͠ѧ, ꙁъмїна ꙗда горша быт словеса хъ.  слъгавшмъ ногда арантомъ. ꙗко такова  томѹ мѫдръствоват, гнѣвааше сѧ  ꙗрѣше на нѧ. по сем же ꙋмоленъ бывъ ѿ епкⷭ҇па,  братѫ въсеѫ. сънде ѿ горы,  вънде въ алеѯандрѧ.  аранты ѿвръже, ерес послѣдне гл͠ѧ быт то Жит.Ант. 35v Изч Жит.Ант. От гр [οἱ] ᾿Αρειανοί нвб Срв. арианин ОА ВА ЕтМл РБЕ