Исторически речник
съблазна  [+]
NfosNfgsNfdsNfasNfisNfls
съблазнасъблазнꙑ, съблазнѫсъблазнѣсъблазнѫ, съблазнѹсъблазноѭ, съблазноѫ, съблазноѧ, съблазноюсъблазнѣ
NfvsNfOpNfgpNfdpNfipNflp
съблазносъблазнꙑсъблазнъ, съблазньсъблазнамъ, съблазнамьсъблазнамсъблазнахъ, съблазнахь
NfOuNfGuNfDu
съблазнѣсъблазнѹсъблазнама
съблазна --ы, ж Съблазън, изкушение. И͗ глааше хꙋ, млⷭтивъ себѣ бѫди ги, не бьіти тебѣ се. хс же реⷱ е͗мꙋ, и͗ди за мѧ сатана, съблазна ми е͗си. ꙗ͗ко не мѫдръствꙋе͗ши биа нѫ льскаа. ПХом.II 51б да не гласъ тъ съблаꙁнѫ сътворитъ ти мьнѣти ѩ наьнѫтъ богꙑ сѫщѧ рабꙑ божиѩ, да тѣмь рее: ꙁапрѣщаѭ ти именемь господьнимь. рабоу бо стъ подоба прѣповѣдати [прое] ЙЕШест 199с а҆ ҆ се вѣⷨ ꙗ҆ко мно́ꙁ ⷤ водѧть ѹ себе женесⸯкъ полъ. то въ сⸯкверненаꙗ҆ дѣла ско́ро вⸯпадаю҆ть. а҆ дрѹꙁї въ тѧⷤбы вхо́дѧть. да а҆ще ҆ не бѹдеть тѹ нкоеаⷤ ꙁл скⸯвернены. то ѡбⷱ҇а ҆же бываеⷮ ꙁаꙁоръ ҆ тѧжⸯба. ѿ того сѧ бы лѣпо ѹсѹмнѣт.  е҆да комѹ бѹдеⷮ на събла́ꙁнꙋ. а҆ дрѹгыа҆ сътворть ҆ одражателѧ. ка́ко бо сь̏ въспрѣтть ҆ ҆номѹ. ҆л накаже́ть. ꙗ҆кⷤо сходтⷭ҇ сⸯ женам. ХрГС 482а22 ПХом.II, ЙЕШест, ХрГС. нвб Срв. съблазън ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР.