Исторически речник
епиоусиинъ
епиоусиинъ
Ежедневен, насъщен, необходим за съществуване (в случая хлябът, освещаван при евхаристия по време на литургия, и осъществяван в тялото Христово).
епиусинъ бо елиньскꙑ рееть сꙗ или придоущии еже есть грꙗдоущааго вѣка или же есть на съблюдень сущьства нашего приемлемо.
ЙЕ Бог. 276а