Исторически речник
повелѣнъ
повелѣнъ
-ꙑ
прич
прил
Заповядан
повелѣнаа мⷧо хмь. къ ѹенкомъ
СП
Песен 14, огл
Изч
СП
Гр
διαταχϑείς
Нвб
Срв
повеля̀, повелявам
книж
остар
АР
НГер