Исторически речник
повелѣнъ  
повелѣнъ -ꙑ прич прил Заповядан повелѣнаа мⷧо хмь. къ ѹенкомъ СП Песен 14, огл Изч СП Гр διαταχϑείς Нвб Срв повеля̀, повелявам книж остар АР НГер