Исторически речник
непогꙑбаѩ  
непогꙑбаѩ - прил Който не загива; незагиващ гонм нъ неоставлѣем. нꙁълагаем нъ непогбаѭще СЕ 17r 9 Изч СЕ Гр οὐκ ἀπόλλυμαι Нвб Срв непогиблем остар ВА непогинал ОА непогибающето остар ВА