Исторически речник
благовѣрьно
благовѣрьно
нареч
Благоверно, според християнския морал, набожно
да отвръжемъ сѧ неестѣ. с плътънꙑхъ похоте. цѣломѫдръно. благовѣръно жвемъ. въ нꙑнѣшьнмь вѣцѣ. аѭще блаженнаго ꙋпъванѣ. просвѣщенѣ славꙑ. велкааго ба спа нашего с ха
СЕ
24r 8
СЕ
благовѣръно
Вж. при
благовѣрьнѣ
Нвб