Исторически речник
упостась  
упостась - ж. 1. Съществуване, живот се пѩдьѭ іꙁмѣренꙑ положілъ есі дні моѩ. ї ѵпостасъ моѣ ѣко нъже прѣдъ тобоѭ СП 38.6 помѣні каѣ моѣ упостась. еда вьсѹе соꙁъда снꙑ ловѣѩ СП 88.48 слово бꙑвъ плъти оупостась, ꙗкоже коупъмь плъть. ЙЕ Бог. 230b 2. Надежда, упование  нꙑнѣ къто тръпѣнъе мое не гъ лі. ї ѵпостасъ моѣ ѹ тебе естъ СП 38.8 3. Ипостас, лице, субект — в християнството всяко едно от лицата на Светата Троица [Бог Отец, Бог Син и Свети Дух] славословмъ ... еднъство бжства. вь трехъ сѫще ѹпостасехъ СЕ 86а 19 Трьбеꙁнаѧльнаего того б͞жьства прѣсъврьшена сла несъставьнꙑѧ ѵпостас. КО троиц. въ трьхъ собьствѣхъ сѫщю рекъше ѵпостасьхъ• еже сѧ  лца  състав могѫтъ раꙁѹмѣт. КО троиц. ї ꙗко въ трьхъ оупостасьхъ поꙁнаваеть сѧ и есть: о͠цю, рекоу, и сн͠оу и ст͠ому дх͠у. ЙЕ Бог. 19b единовластьнъ и безъ отъпоуста се сть оупостасьмъ три и покланꙗеми. ЙЕ Бог. 83б да немощьно есть не бꙑти коупьно трьмъ оупостасьмъ. нераꙁлоуьна бо сть ст͠аѧ т͠рца. ЙЕ Бог. 245а г͠ъ братие двѣ естⷭва мы. въ едно оупостас съвръшєнъ єⷭ б͠ъ. ЙЕ Слово Преобр. 247б нѫ съ г͠ъ братие двѣ естⷭва мы.  въ едно оупостас съвръшєнъ єⷭ б͠ъ. Сб. Герм. 246б Изч СП СЕ От гр. ὑπόστασις упостась ѹпостась Нвб ипостас книж. рядко ВА ЕтМл ЕтБАН