Исторически речник
ѩт  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
ѩтмѫ, мѹмешметъ, меть, метмемъ, мемь, мем, мемомете
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
мѫтъ, мѹтъ, мѫть, мѹть, мѫт, мѹтмевѣметаметемм
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
мѣмъ, мѣмь, мѣммѣтемѣвѣмѣтаѩхъ, ѩсъ, ѧхъ, ѧсъ, ѩхь, ѩсь, ѧхь, ѧсь, ѩх, ѧхѩ, ѩтъ, ѩть, ѧ, ѧтъ, ѧть
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
ѩ, ѩтъ, ѩть, ѧ, ѧтъ, ѧтьѩсомъ, ѩхомъ, ѧсомъ, ѧхомъ, ѩсомь, ѩхомь, ѧсомь, ѧхомь, ѩхом, ѧхом, ѩхмꙑ, ѧхмꙑѩсте, ѧстеѩшѧ, ѧшѧ, ѩсѧ, ѧсѧ, ѩшѫ, ѧшѫ, ѩша, ѧша, ѩше, ѧше, ѩхѫ, ѧхѫѩсовѣ, ѩховѣ, ѧсовѣ, ѧховѣѩста, ѧста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
ѩсте, ѧсте*мѣахъ*мѣаше*мѣаше*мѣахомъ*мѣашете
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
*мѣахѫ*мѣаховѣ*мѣашета*мѣашете
ѩт -мѫ -меш св 1. Хвана, взема с ръка егда же ꙁгънанъ бꙑстъ народъ. въшедъ ѩтъ ѭ ꙁа рѫкѫ. ꙇ въста дѣвца М Мт 9.25 З А СК абе же съ простеръ рѫкѫ ѩтъ і. ꙇ гла емѹ маловѣре по ьто сѧ ѹсѹмьнѣ М Мт 14.31 З А СК ꙇ емъ ꙁа рѫкѫ отроковцѫ гла е ... дѣвце тебѣ глѭ въстан М Мк 5.41 З. Срв.Лк 8.54 М З А СК ꙇс же емъ і ꙁа рѫкѫ въꙁдвже ꙇ въста М Мк 9.27 З А СК Б  по комъкань. метъ ппъ ꙁа рѫкѫ старѣшааго. а тъ пакꙑ братра с ꙁа рѫкѫ.  ведѫтъ ѣ на обѣдъ СЕ 11b 6 по томⷤ҇ь емъ  ꙁа рѫкѫ деснѫⷿ҇. въводтъ  къ олътарю СЕ 96а 3 ꙗкоже нъгда дьвѣма кꙑма лѫкавома. отъ саврꙑ ... мъше  ꙁа власꙑ влѣаахѫ ї плаѫшта ведѣахѫ съвꙙꙁавъше къ ногама рабѹ бжю С 40.17 блаженꙑ же ... мъ ꙁа ѹꙁдѫ кон҄ѣ го ставьꙗше . глагол҄ꙙ отврьꙁ цръкв правовѣрънꙑхъ С 192.27 тѣ же ѧстѣ  ꙁа ноꙁѣ. съ прѣвелкомъ веселмъ к н҄емѹ пртекш. прмаста же  дръжанмъ ꙁнамен.  ꙁвѣштен въскръсенꙗ С 446.7 помолвъ же сꙙ стꙑ.  їмъ ѭ ꙁа рѫкѫ  въставвъ. прѣдастъ ѭ родтел҄ема съдравѫ С 520.10 2. Хвана, заловя, задържа някого емъше же дѣлателе рабꙑ его ового бшѧ ового же ѹбшѧ. ового же каменемь побшѧ М Мт 21.35 ЗI А СК Б ꙇ емъше  ꙁвѣсѧ вонъ ꙁ внограда. ꙇ ѹбшѧ  М Мт 21.39 ЗI, А, СК, Б. Срв. Мк 12.8 М З а про мъше рабꙑ его досадшѧ мъ  ꙁбшѧ ѩ М Мт 22.6 ЗI, А. Срв. СЕ 106а 23 он же въꙁложшѧ рѫцѣ на нь  ѩсѧ  М Мк 14.46 З ꙇ ѣко  повѣсѧ емъше смона едного кѵрнѣа грѧдѫшта съ села. ꙁадѣшѧ емѹ крстъ ност по сѣ М Лк 23.26 З ꙇскаахѫ же ѩт . ꙇ нктоже не въꙁлож рѫкꙑ на нь. ѣко не ѹ бѣ пршелъ годъ его М Йо 7.30 З А слⷡ҇а въ концъ о людехъ ѹдаленꙑхъ. сⷣ҇ѣ отъ стꙑхъ дадов вь тѣлопьсаньѣ. егда ѩсѩ і іноплеменьніці въ ег҄епьтѣ СП 55.1 глѭште бъ оставілъ і естъ. поженѣте імѣте і. ѣко нѣстъ їꙁбавьніка емѹ СП 70.11 егоже ѩшѧ  ѹдаршѧ  ꙁа лантѫ. ꙇ ведошѧ  въ дворъ каафнъ СЕ 48а 3 гла кого іштете. ꙇ не ꙁнахѫ егоже хотѣахѫ ѩті К 5а 3 Срв. С412.13 цї же отъ савръ погꙿнашꙙ вьслѣдъ воводѫ ѧт го  ѹбт С 51.7 раꙁгнѣвавъ сꙙ ꙁѣло анѳупатъ. повелѣ ѧт отъ множьства дъва мѫжа.  првест ꙗ к н҄емѹ С 113.24 потомъ же съ пѡномъ сѫшт ѧта бꙑстъ. въ гон҄ен томь С 132.16 рабъ бож артемонъ ѧтъ бꙑстъ. нестꙑмъ комсомъ С 224.6 Срв. С224.24 С225.14  ꙗкоже агнꙙ ꙁвѣр. тако ха боѹбц мъше. прведошꙙ на дворъ арꙿхереѡвъ С 471.27 Образно. грѣхъ ѹстъ іхъ слово ѹстенъ іхъ. ї ѩті бѫдѫтъ вь гръдꙑні своеі. ї отъ клѩтвꙑ  лъжѩ въꙁвѣстѩтъ сѩ въ конъінѣ СП 58.13 Изоблича, улича, хвана. варааввѫ бо въ раꙁбо мъше дръжашꙙ.  молꙗахѫ плата пѹстт  С 398.9 3. Наловя, уловя рее емѹ с. ѹбо свободьн сѫтъ снве. нъ да не съблаꙁнмъ хъ. шедъ въ море въвръѕ ѫдцѫ. ꙇ ѭже меш прѣжде рꙑ бѫ (!) вьꙁьм  отвръꙁъ ѹста е. ꙇ обрѧштеш статръ. тъ въꙁемъ даждъ мъ ꙁа мѧ  ꙁа сѧ М Мт 17.27 ЗI А СК смонъ рее емѹ. наставьне об ношть вьсѫ трождьше сѧ не ѩсомъ несоже. по глѹ же твоемѹ въвръжемъ мрѣжѫ М Лк 5.5 З А гла мъ смонъ петръ. ꙇдѫ рꙑбъ ловтъ. глашѧ емѹ. ꙇдемъ  мꙑ съ тобоѭ. ꙇ ꙁдѫ.  вьсѣдѫ въ корабь абе. ꙇ въ тѫ ношть не ѩсѧ несоже М Йо 21.3 З А гла мъ с. прнесѣте отъ рꙑбъ ѩже ѩсте нꙑнѣ М Йо 21.10 З А СК 4. За чувство — обхвана, обзема ѣко одръжашѩ мѩ ꙁълаа імъже нѣстъ сла. ѩсѩ мѩ беꙁаконнъѣ моѣ  не въꙁмогъ ꙁърѣті СП 39.13 прольі на нѩ гнѣвъ твоі. ї ѣрость гнѣва твоего да іметъ ѩ СП 68.25 5. Приема, използвам  потоⷨ҇ прѣкръстⷮ҇ поⷫ҇ водѫ в҃. пръстомъ. ꙇ нанаетъ пакꙑ поⷫ҇ прологоⷭ҇ вельм. да вꙿс поръпаѭще. ꙇ премⷧѭще отъ неѩ. ꙇ кропѧще сѧ еѭ. да мѫтъ ѭ въ ощене дшамъ  тѣломъ СЕ 5а 16 6. Обера, набера, събера внограда же насад деснца бжꙗ ... нꙑнꙗ мл҄ѫтъ вьс ммоходꙙште С 134.29 7. Загърна, стегна, пристегна бꙑстъ по обꙑаю молꙙштѹ сꙙ мѹ въ полѹношт вдѣт юношѫ красъна ... облѣена въ котꙑгѫ льнѣнѫ. раꙁдъранѫ отъ горꙑ дож  до долѹ.  обѣма рѫкама го мъша ꙁа обѣ полѣ рꙁьнѣ.  ꙁакрꙑваѭшта обнажен сво С 187.6—7 8. Подхвана, понеса посъланъ бꙑстъ отъ ерѹсалма еппъ. тамо. еѳер менемъ. же въ кораб сꙑ. прходъ го въ нареенꙑ градъ. сѫпротвномъ вѣтромъ ѧтъ. првръженъ бꙑстъ въ островъ нарцамꙑ алсосъ С 539.4 Образно. прлож ѳома добрѣ невѣрьств. подвжꙙ прлеж дондеже ме вѣровьнѫѫ анкурѫ С 500.12 вѣрꙑ не ѩт a) ἀπιστέω, οὐ πιστεύω, οὐ πείϑομαι Не повярвам, не хвана вяра прде бо оанъ крсттель пѫтемь праведъномъ. ꙇ не ѩсте емѹ вѣрꙑ М Мт 21.32 ЗI не ѩсѧ же вѣрꙑ юде о немь. ѣко бѣ слѣпъ  проꙁьрѣ. доньдеже прꙁъвашѧ родтелѣ того проꙁьрѣвъшааго М Йо 9.18 З А не мъ же мъ вѣрꙑ комсъ. глагола дѣмъ да вдмъ дѣло С 234.12—13  не мшѹ вѣрꙑ жърьцѹ. млъан наведе на н҄ь С 249.7 b) Не повярвам в Бога [в думите, в делата му] аште не вждѫ на рѫкѹ его ѣꙁвꙑ гвоꙁденꙑѩ ... не мѫ вѣрꙑ М Йо 20.25 А, О. Срв. С506.7 надо вьсѣмі сімі съгрѣшішѩ пакꙑ емѹ. ї не ѩсі вѣрꙑ юдесемъ емѹ СП 77.32  ѹніъжшѩ ꙁемлѭ желанѫѭ. не ѩсѩ вѣрꙑ словесі его СП 105.24 како не імѫтъ вѣрꙑ. ѣко црь естъ ѹкарѣемꙑ. тітьлъ въпьетъ К 11b 5—6 ꙿто сътвормъ ꙗко стааго ѹкорхомъ. ꙗко божю сꙑнѹ вѣрꙑ не ѧхомъ С 387.20—21 ꙿто сътвормъ пꙙтѭ хлѣбъ пꙙть тꙑсѫштъ насꙑтвъшꙋ въ пѹстꙑн҄. т томѹ вѣрꙑ не ѧхомь С 387.27 вѣрѫ ѩт a) πιστεύω, συντίϑεμαι, οὐ μὴ πιστεύω Повярвам, хвана вяра прде бо оанъ крсттель пѫтемь праведъномъ ... мꙑтаре же  любодѣцѧ ѩсѧ емѹ вѣрѫ. вꙑ же вдѣвъше  не раскаасте сѧ послѣдь ѩт емѹ вѣрѫ М Мт 21.32 ЗI аште ѹбо въ неправедьнѣемь жт не бꙑсте вѣрьн. въ істньнѣмь къто вамъ вѣрѫ метъ М Лк 16.11 З А СК отъвѣштавъ же глагола. вѣрѫ м м ьстънъ отье ꙗко нѣстъ остала н дна ꙁлатца въ рꙁьнц С 120.23 дѣвца рее. да т мѹ вѣрѫ мѫ. пръво м обл. како  сꙑнъ вꙑшьн҄ꙗго  сꙑнъ даудовъ. же отъ мене хоштетъ сꙙ ꙗкоже глагол҄еш родт сꙙ на ꙁем С 239.8 b) πιστεύω Повярвам в Бога [в думите, в делата му] аште цсрь ꙁдлвъ естъ. да сълѣꙁетъ нꙑнѣ съ крста. ꙇ вѣрѫ мемъ емѹ М Мт 27.42 З, А, СК. Срв.Мк 15.32 М З А СК ꙇ блажена ѣже вѣрѫ ѩтъ. ѣко бѫдетъ съвръшене гланꙑмъ отъ г М Лк 1.45 З А СК тъгда рее мъ с не обнѹѩ сѧ. лаꙁаръ ѹмьрѣтъ  радѹѭ сѧ васъ рад. да вѣрѫ мете ѣко не бѣхъ тѹ. нъ дѣмъ къ немѹ М Йо 11.15 З А СК Н  вѣрѭ ѩсѩ словесі его.  въспѣшѩ хвалѫ емѹ СП 105.12 еппъ же рее. въ мꙙ їу хса ба моего сътворѫ то.  бъ по повелѣню вашемѹ сътвортъ то. нъ како вꙑ хоштѫ вѣрѫ ѧт ꙗко вѣрѹте С 540.24 съвѣтъ ѩт κρατεῖ γνώμη Взема решение, реша събравъше же сꙙ вьс въ жлште жьрьца свого.  много мꙑслвъше  прокаꙁьлѣвъше. конььнѣ днъ ѧшꙙ сьвѣтъ С 515.1 М З А СК Б О Н СП СЕ К С Р ЗЛ Гр συλλαμβάνω λαμβάνω κρατέω πιάζω κατέχω καταλαμβάνω παρακρατέω συνέχω σφίγγω τρυγάω ἁλίσκομαι ἔχω ἐπιλαμβάνω ѩті ѧт ет Нвб Срв ема се, емя се, емвам [се], емнувам [се] диал НТ ЕА ДА