Исторически речник
ѩꙁꙑкъ  [+]
NmosNmgsNmdsNmasNmEsNmis
ѩꙁꙑкъ, ѩꙁꙑкьѩꙁꙑкаѩꙁꙑкѹ, ѩꙁꙑковѩꙁꙑкъ, ѩꙁꙑкьѩꙁꙑкаѩꙁꙑкомь, ѩꙁꙑкомъ
NmlsNmvsNmopNmgpNmdpNmap
ѩꙁꙑцѣѩꙁꙑеѩꙁꙑцѩꙁꙑкъ, ѩꙁꙑкьѩꙁꙑкомъ, ѩꙁꙑкомьѩꙁꙑкꙑ
NmipNmlpNmOuNmGuNmDu
ѩꙁꙑкꙑѩꙁꙑцѣхъ, ѩꙁꙑцѣхьѩꙁꙑкаѩꙁꙑкѹѩꙁꙑкома
ѩꙁꙑкъ -а м 1. Език, анатомичен орган ꙇ поемꙑ еднъ отъ народа. вълож пръстꙑ своѩ въ ѹш его. ꙇ плнѫвъ коснѫ  въ ѩꙁкъ М Мк 7.33 З А СК Б ꙇ тъ въꙁглашъ рее. оте аврааме помлѹ мѧ.  посъл лаꙁарѣ да омотъ конецъ пръста своего въ водѣ.  ѹстѹдтъ ѩꙁкꙑ мо. ѣко страждѫ въ пламен семь М Лк 16.24 З А СК съше ѣко скѫделъ крѣпость моѣ.  ѩꙁъікъ моі прілъпе грътані моімъ.  въ пръстъ съмрті съведе мѩ СП 21.16 прільплї ѩꙁкъ мої грътан моемь. ѣште не помѩнѫ тебе СП 136.6 гі схе бже нашъ ... прведенааго къ тебѣ. глѹха  гѫгънва. вьсплюнѫвъ на ѩꙁꙑкъ его. сътрѣблъ ес нѣмость отъ ѩꙁꙑка его СЕ 28а 11, 12 како іꙁ ѹстъ іспѹст гласъ. како ѩꙁꙑкъ подвіжа. како не скоі дша іс тѣлесе того К 4а 20—21 Срв. С 410.30  повелѣшꙙ влъсв.  въвръгошꙙ прѣдъ н҄мъ кожѫ главꙑ го ꙁꙑкъ (вм.  ѩꙁꙑкъ, Север., с. 268, бел. под линия). въ конобъ пьцьлънꙑ С 268.22 молтвѫ же над н҄мъ сътворвъ.  отъ масла кандлънааго вьꙁъмъ ... ѧꙁꙑкъ  проꙙѧ ꙙст ѹстъ помаꙁавъ. гла к н҄емѹ. рьц слава тебѣ бже С 562.17 ельма же ѹбо слово покаꙁа ꙗко хотштѹѹмѹ тѣлес добрѣ  по нѹ на вьсе дѣство съставлꙗт сѧ трѣбоване естъ ою  ѧꙁьіка  проьньіхъ ꙗже сѫтъ потрѣбьнѣша ЗЛ Iб 10—11 Образно. емѹже клѩтвꙑ ѹста его плъна сѫтъ.  горест і лъсті. подъ ѩꙁꙑкомъ емѹ трѹдъ і боⷧꙁⷺнъ СП 9.28 Срв. С 426.6 ръпъштѫштеі наѹѧтъ сѧ послѹшат. ꙇ ѩꙁꙑці влъснѫштеі. наѹѧтъ сѧ глат міръ К 1а 15 Срв. С 325.23 слава едномѹ бѹ стѹ бесъмрътьнѹ. благѹ  страшꙿнѹ пртѹ мⷧ҇дѹ. подвгъшюмѹ ѩꙁкъ мо благодѣтьѭ. въꙁгласт глъ сѫдьнъѩ.  покааньѣ  любьве Р II 2.4 аще хощеши есо въкоусити, аще да не приближиши ѩꙁꙑка къ томоу, гоже то хощеши въкоусити, то не юши ни раꙁоумѣши го ЙЕ Шест. 41c-d дъвѣ оубо ѡи и дъвѣ оуши и два брода носоу и два ꙗꙁꙑка, еже сть ꙗꙁꙑкъ съ лалокою ЙЕ Бог. 192b-193a о добродѣтельнѣмъ же хъ жтї: не настоꙗщааго сть врѣмене: н мого ꙗꙁꙑка съповѣдаат ПА 3а Оушесѣмъ бо  ꙗꙁыкоⷨ многа еⷭ бѣда малⸯ сы ѹⷣ лъжа  стны. л пае спсенїа  погыбел еⷭ дѣство Пс. Кес. 147/146 въ се доль плаевнїи ид҇ⷾе ои ѿ връстѣ ста не видеⷮ҇ . идеже еꙁыкь бръꙁореивь слова иста . не можеть иꙁр҇ⷣѣщи Тр. Григ. 84а вънеꙁаапоу бѡ нѣмь бысть и велерѣивыи ѻнь єꙁыкь оумлъе , и пръстѡⷨ помавае с͠тое прошааше кр͠щенїе ПЕ Конст. 432v обрѣтошѫ ирѡа лежѫща , кръвми облиꙗна и оугасша , дыхаѫща едва , и движѫща ѧꙁыкꙿ , и хотѧщамъ покрыти сѧ оима его тъмоѫ дрꙋ́гïе ХрКМ 1377 ненадѣ́йно се оуда́виха. и дрꙋ́гïе бльска́вица изго́ри, и на дрꙋ́гïе се езы́кь свѥза́, и не мого́ха да се исповѣ́дать Тр. дам. 16 Образно. се же сть ꙁаконьноуоумоу сп͠сова ради распѧтиꙗ и д͠хоу огньнꙑ ѧꙁꙑкꙑ иꙁъсьꙗвъшоу ЙЕ Бог. 328b-329a ҆ ѿ прѣ́льст ꙗ҆ко ѿ тьмы прѣмѣн́хѡм сѧ ⸱ ҆ ювестꙿвнымꙿ ѡгньныхъ ѧ҆ꙁы́къ раꙁдаа́нїеⷨ ҆ прѣе҆стестꙿвнымъ дѣ́ствꙿⷨ • еже въ тѧ вѣ́рѫ наѹ҆́хѡм сѧ Мол. петд. 45б 2. Реч, говор, способност за говорене ꙇ абье раꙁврѣсте сѧ слѹха его. ꙇ раꙁдрѣш сѧ ѫꙁа ѩꙁка его. ꙇ глаше сто М Мк 7.35 З А СК Б отврѣсѧ же сѧ ѹста его абе  ѩꙁкъ его. ꙇ глаше благословѧ ба М Лк 1.64 З А ѡтъргнѫ срдце мое сло(в)во благо глѭ аꙁъ дѣла моѣ црві. ѩꙁꙑкъ мо тръстъ къніжъніка ѩдропішьца СП 44.2 аште  тꙑ тако глагол҄еш. аште ѹправьн въскран҄ꙗаго глагол҄еш. пробрꙙштеш ѧꙁꙑкъ подобꙙштъ сꙙ томѹ С 380.10—11 навꙑкнѣмъ ѹбо тако глаголат. ꙗкоже стъ обꙑклъ цръ нашъ послѹшат. поспѣшмꙑ того подражат ѧꙁꙑка С 382.26 3. Език, наречие, диалект ꙁнаменѣ же вѣрѹѭштмъ с послѣдъствѹѭтъ. ꙇменемъ момъ бѣсꙑ жденѫтъ. ѩꙁкꙑ въꙁглаглѭтъ новꙑ М Мк 16.17А съвѣдѣніе на іосіфѣ положі е. егда вьꙁіде отъ ꙁемлѩ егѹпьтьскꙑ. ѩꙁꙑка егоже не ꙁна ѹслꙑша і СП 80.6 въ тъ ѹбо день сьбраѭштѹ сꙙ народѹ ... стꙑ кононъ ... свомъ мъ ѧꙁꙑкомъ въскра глаголꙙ. мѫж потрьпте. да васъ въпрошѫ С 26.28 робъ же бжї грььскомъ ѧꙁꙑкомъ бѣаше грѫбъ  неѹстронъ С 48.28—29 стааго же дха текѫшт къ н҄емѹ благодѣт. ꙗснѫ рѣѭ. саврьскꙑмꙿ ѧꙁꙑкомъ отъвѣшта глагол҄ꙙ. на се лі тоꙙ прде скоро трѹдвъ себе.  слꙋгѹѭштꙙѧ тебѣ С 49.2 аꙁъ же власъ въ ефесѣ сꙑ ... прѣпсахъ протлъковавъ отъ рѹмъска ѧꙁꙑ(ка ѧꙁꙑ)ка (!) на гръескъ С 144.25—26 не бо равь[...] сꙙ м(.)жеть прсно полагат елньскь ꙙꙁьікь вь нь МЛ А 30 номь ꙙꙁьіцѣ красьнь то вь дрѹ[...] МЛ В 3 то вь нѹмь ꙙꙁьіцѣ женьско МЛ В 6 великꙑи б͠жии архиепискоупъ мефодии... прѣложи всѧ оуставьнꙑѧ кънигꙑ ѯ͠ отъ елиньска ѧзꙑка, же сть гръьскъ, въ словѣньскъ ЙЕ Бог. 2a-2b нѣстъ льꙁѣ словѣньскꙑимь ѩꙁꙑкомь семь мѣстѣ раꙁлѫити морѣ ти море, нъ обо динѣмь именемь глаголетъ сѧ рекꙑ морьскꙑми ЙЕ Шест. 74d а҆ птоломе̀ ꙁаꙗ҆ь е҆гѷпетъ прїа. ⷤ ҆ю҆деа ҆мы҆ въ власт въ свое҆ аст. прелож́ въ е҆лнескъ ꙗ҆ꙁыкъ ꙁакоⷩ мо҆сѣѡвъ ХрГС 444а13-15 Книгы ꙁавѣта бжиа ветхаⷢ҇ . Скаꙁающе ѡбраꙁы новаго ꙁавѣта истиннꙋ сѹщꙋ . преложеныѧ ѿ греⷱ҇скаго ꙗꙁыка вⸯ славеньскы . При кнѕи блъгарсⸯтѣⷨ Симеоне снѣ Бориши . Григорїеⷨ преꙁвитероⷨ мнихѡⷨ Бел. 489 трꙋди же и иꙁложенїа прѣподобнаго оца нашего Іоанна старца . прѣложившаго иꙁъ греескыхъ въ болгарскыи нашъ ѧꙁыкъ Бел. 106 Мцⷭ҇А ѠКТОМⸯВРЇА, ѯ҃. СЛО́ВО НА СтгО апⷭ҇ла Ѳо́мы. бль́гарⸯскыⷨ Езы́коⷨ Тр. дам. 91 И и́маха за́конь и игра́еха таⷨ, пе́ть игры́. И єдна́ игра́ да се наⷣбрь́жатⸯ. и зове́ се по тѣ́хны Езы́кь дромо́нь Тр. дам. 346 но се ѡ̑бращаютъ на чꙋжда политика и̇ на чꙋжди̇ ꙗзикъ⸱ и̑ нерадатъ⸱ за св̇о̇и̇ ꙗзикъ болгарски̇⸱ но се ꙋчатъ четати̇ и̇ дꙋмати по грчки̇ и̇ срамат се⸱ да се нареча болгаре ПХ 3v 4. Народ, племе, етнос ꙇс же прꙁъвавъ ѩ рее. вѣсте ѣко кънѧꙁ ѩꙁкъ ѹстоѩтъ мъ.  велц обладаѭтъ малꙑм М Мт 20.25 ЗI. Срв. Мк 10.42 М З А СК въстанетъ бо ѩꙁкъ на ѩꙁкъ. ꙇ цство на цсрство. ꙇ бѫдѫтъ глад  пагѹбꙑ. ꙇ трѫс помѣста М Мт 24.7 ЗI, А, СК, ЗП. Срв. Мк 13.8 М, З;Лк 21.10 М З ꙇ проповѣстъ сѧ евнћле цсрствѣ по вьсе вьселенѣ. вь съвѣдѣтельство вьсѣмъ ѩꙁꙑкомъ.  тъгда прдетъ коньна М Мт 24.14 ЗI А СК Б каѣфа ... рее мъ. вꙑ не вѣсте несоже н помꙑшлѣате. ѣко ѹне естъ намъ да еднъ лвкъ ѹмьретъ ꙁа люд. а не весь ѩꙁкъ погꙑбнетъ М Йо 11.50 З А по ѡкръвеню танꙑ ... нꙑнѣ. кнгам же пророъскам. по повелѣню же вѣна ба въ послѹшане вѣрꙑ. въ въсѣхъ ѧꙁꙑцахъ. поꙁнавъш сѧ Е 4б 11—12 просі ѹ мне  дамъ ті ѩꙁъкъ. достоѣнъе твое і одръжанье твое конець ꙁемⷧѩ СП 2.8 блаженъ ѩꙁкъ емѹже естъ гь бъ емѹ. люд ѩже їꙁбьра въ достоѣне себѣ СП 32.12 вьсі ѩꙁꙑці въсплещѣте рѫкама. въсклікнѣте бѹ гласомъ радості СП 46.2 Срв. С319.10 въстанѫ рано ї сповѣмъ сѩ тбѣ (!) въ людехъ гі. въспоѭ тебѣ вь ѩꙁꙑцѣхъ СП 56.10 Срв. СП107.4 ꙇ пакꙑ правъда въꙁносітъ ѩꙁꙑкъ. обніштаѭтъ же грѣхъмі  неправъдам людье К 3а 4 проповѣдьнкъ  апостолъ паулъ. походꙙ ѧꙁꙑкꙑ. доде  къ странамъ сауръскьімъ С 24.5—6 вьꙁьр на крѫгъ вьсел҄енꙑѧ ... колко мѣстъ. колко ѧꙁꙑкъ ... колко родовъ  странъ С 431.2 и пакꙑ гл͠емъ елиньскꙑ: панъта та езии, а словѣньскꙑ: все ꙗзꙑци ЙЕ Бог. 13a подоба же оубо преже повѣдати сꙗ еваньгелью въ вьсѣхъ ꙗзꙑцѣхъ, ꙗкоже рее г͠ь, ти тъгда придеть на обавлени жидовьско ЙЕ Бог. 338a парф бо  мдѹ.  еламте.  про ꙗꙁыц слышахѹ свом бесѣдам кожⷣо глюща вельства бжьѧ Пс. Кес. 47/46 млиⷭ҇ ́вꙿсѐ млтⷭ҇ї́вомꙋ влцⷣѣ спсти твоѐ сърѡⷣ ́никы, є҄ди́норѡⷣны̏ ти є҄ꙁы́кь блъга́рꙿскы̏• и҄ помⷪ҇ꙁи дрꙿжа́вꙿномⷹ црю на́шемꙋ, и҄ поко́ри є҄мꙋ въсѐ проти́вꙿные вра́гы поⷣ ноо́ѕѣ є҄гⷪ҇• Служ. ЙРб 40а17-40б3 и прїемъ пособникы ѿ оунскаго ѧꙁыка ХрКМ 560 Ами́ па́кь ѻ́ти восе́дна на мꙋ́ле: Защо́ е мꙋ́ле непо́честно, и събра́но и ѿ тако́ва и ѿ и́накво. и оуподобѣ́ва се на си́чкы Езы́ци наⷨ назнаменꙋ́ва що сме́ събра́ни ѿ мнѡ́го Езы́ци хрⷭ҇тïа́не Тр. дам. 348 5. Чужд народ, нехристиянски народ; чужденци, езичници, идолопоклонници, друговерци, безбожници; хора, които се отклоняват от истинската вяра вьсѣхъ бо схъ ѩꙁц щѫтъ. вѣстъ бо отецъ вашъ нбскꙑ. ѣко трѣбѹете схъ вьсѣхъ М Мт 6.32 З А сѩ оба на десѧте посъла съ. ꙁаповѣдавъ мъ глѧ. на пѫть ѩꙁкъ не дѣте. ꙇ въ градъ самарѣнъ не вьндѣте М Мт 10.5 З А СК ѣко вдѣсте о мо съпасене твое ... свѣтъ въ окръвене ѩꙁꙑкъ.  славѫ лд твохъ лѣ М Лк 2.32 З А СК Б въскѫѫ шѧташѧ ѧꙁꙑц.  люде поѹ(...) тъщетънꙑмъ Е 20б 17 Срв. СП2.1 С243.17 рѫка твоѣ ѩꙁꙑкꙑ потрѣб.  насаділъ ѩ есі СП 43.3 накаꙁаѩі ѩꙁꙑкꙑ не облітъ лі СП 93.10  съмѣсішѩ сѩ съ ѩꙁꙑкꙑ.  навꙑкѫ дѣла іхъ СП 105.35 хе ... тꙑ лѣ отъ ећюпꙿта прѣнесе.  ꙁгъна ѩꙁꙑкꙑ  насад ѩ СЕ 14а 1 ѹклонвѣ сꙙ отъ сего пѫт. да не сьрѣтена бѫдевѣ сверѣпꙑм ѩꙁꙑкꙑ. пастꙋха бо ѹбшꙙ. овьцꙙ растрьгнѫшꙙ С 472.12 да сѧ срамлѣѭтъ оубо вьси пошибении и скврьньнии манихеи и вьси погании словѣне и ѩзꙑци зъловѣрьнии ЙЕ Шест. 125a-125b поста́вша себѣ ҆҆льте капща. ҆ дѹбы[ѥ] на всѧкомъ холⸯмѣ высо́цѣ, ҆ поⷣ всѧцѣмъ дре́воⷨ [вѣ]҆номъ. ҆ кадѧхѹ во всѣⷯ высоцⷯ ꙗ҆коже вс ꙗ҆ꙁыц ХрГС 434b27-435a1-3 отъ кыихъ ꙁаконопрѣстоупнїкъ ꙗꙁыкъ бѣ. како истоу вѣрѫ сътѧжа КП Учит. 123c беꙁаконнї же ꙗꙁыц. н ꙁакономъ въспїтѣн. н ѿ него ѡглашен. добрѣ ꙁаконъ съвръшвше Пс. Кес. 191/189 И положить роукоу свою на мори • И смѣрить фроушк'ыѥ езыки • И смѣрить врагы своѥ вь роукахь своихь • И скуп'тро его боудеть •лв• лѣть Епиф. ͗ ͗накоⷤ҇ ͗ны̏ ꙋбо ꙗ͗ꙁы̏ц нераꙁсꙋⷣна ͗ слїа́наꙗ же вꙿ догматѣхъ ͗мѣюⷮ҇ мѹдрованїа̀ Фот. 660а ц͠рквы оутвръжⷣае • єꙁыкы покарае • въселнноую съблюдае • идѡлы ниꙁлагае • бл͠гоъстїе насажⷣае ПЕ Конст. 438v-439r ꙗзыци же и безаконни бѧхоу , и идолослоуженїємъ нечисти . и псѝ ѿ пі́санїѧ нарицаєми ГЦ Връб. 5 ѩꙁꙑкъ ѹрѣꙁат γλωσσοτομέω Отрежа език вльсв ... повелѣшꙙ слѹгамъ да одерѫтъ грѫгомь вьсѫ главѫ го. ѭдѹже влас сѫтъ. к томѹ же  ѧꙁꙑкъ мѹ ѹрѣꙁат С 268.19—20 М З А СК Б ЗП Е СП СЕ К С Р ЗЛ МЛ ЙЕ Шест. ЙЕ Бог. ПА Пс. Кес. Тр. Григ. ПЕ Конст. ХрКМ Тр. дам. Мол. петд. ХрГС Бел. ПХ Пс. Кес. Служ. ЙРб КП Учит. Епиф. Фот. ПЕ Конст. ГЦ Връб. Гр γλῶσσα ἔϑνος διάλεκτος ἔϑνη ѧꙁꙑкъ ѧꙁъкъ ѩꙁікъ ѩꙁъкъ ѩꙁꙑкь ѧꙁꙑкь еꙁꙑкъ ꙙꙁьікь Нвб ензик, язик диал ДА език ОА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА